Сценична трескаДа се изправиш пред пълна зала с публика и да изпълниш парчето, което си тренирал цяла година без никаква грешка и с емоцията, вдъхновяваща слушателите – това е голямо предизвикателство не само за младите изпълнители, музиканти и певци.

Умерена тревожност или стрес, позната още като сценична треска на хората на изкуството е понякога повече от благоприятна за виртуозни изпълнения. Но премине ли една граница се превръща в пристъп на паника с катастрофални последици. И двете се характеризират с повишаване на пулса, учестено дишане, мускулно напрежение, изострени сетива, „пеперуди“ или „самолети“ в стомаха в зависимост от културната окраска на субективното преживяване.

Взаимоотношенията между предстартовата или сценичната треска и качеството на изпълнение е сложна и много индивидуална. Всякакви варианти на успех и неуспех се наблюдават при нашумелите напоследък телевизионни шоу проекти за млади талантливи изпълнители – Х фактор, България търси талант, Гласът на България и много други. Емоционалната буря или „прегарянето“ понякога отнася таланта и оставя след себе си дълбока следа на разочарование.

Самовнушенията, че всичко ще бъде наред, че ще се представят прекрасно, че славата от успеха е много близо и много други по-скоро пречат, отколкото да помагат в такива случаи.

Какво може да помогне за преодоляването на всички пречки на сцената, за да блесне таланта?
Дванайсет годишно момче А., което свири на пиано, развило пристъпи на паника при излизането си на сцена. Първият път трябвало да се извини на публиката и да напусне залата, защото не можел да изсвири и нота, а втория път още предишната вечер заявил, че се отказва от представлението. То споделяло, че пристъпите са прекалено силни, без видима разумна причина, но не можело да ги контролира по никакъв начин.

Всъщност, то е едно от всички 59% от изпълнителите, които преживяват негативните последици от сценичната треска. Но при А. се стигнало до там, че развило „реакция на замръзване“ или пълен блокаж (сърцебиене, задух, вцепеняване и др.) при излизане на сцената и трябвало да се откаже въобще от концерти.

Майката на А. описва детето си като зависимо от свиренето на пиано и че нищо друго не го правило толкова щастливо и пълноценно, въпреки че всичко останало (математика, писане, рисуване) също му се отдавало. В същото време учителят му по пиано твърди, че А. е толкова талантлив, че един ден може да се превърне в професионален пианист.

Майка му споделя, че вкъщи А. се държи често конфликтно, повишава тон, затръшва врати и иска всичко, което прави да е перфектно. Много често се разстройвал силно, когато не получавал максимални оценки от тестовете в училище. Мечтаел да бъде пианист-виртуоз и да радва хората с изпълненията си.

Как да покаже своя талант и да продължава да се развива, като всеки път, когато излезе пред хора, получава пристъпи на паника?

Майката на А. потърсила специализирана помощ и екип от специалисти се заел със случая. Психолог диагностицирал спецификата на тревожността на А., използвайки 6 специализирани теста. Соматичните, поведенческите и когнитивните аспекти на тревожността при различни ситуации, показали два пъти по-високи резултати от нормалните, с изключение на свиренето на пиано сам вкъщи.

След това започнала целенасочена терапия. Биофийдбек терапевт назначил първоначални сесии с дихателна програма за релаксация, включваща контролирано диафрагмено дишане с шест дихателни цикъла за минута в домашни условия, за да се чувства А. комфортно. Доказано е, че такова контролирано дишане с дихателен биофийдбек (дихателен сензор и лаптоп) влияе стабилизиращо на сърдечната дейност и има общ терапевтичен ефект. От четири вида диафрагмено дишане (различни времеви съотношения между вдишване и издишване, 1:1 и 1:2, със и без паузи между тях), но всичките с 6 цикъла за минута, било избрано онова, при което А. се чувствал най-добре. Той избрал вариант 4, а и измерванията също показали най-оптимална работа на сърцето при него, който включвал кратки паузи и след вдишване и след издишване и съотношения между вдишване и издишване 1:2.

За десет трийсетминутни сесии А. овладял този модел на дишане, като спазвал правилото да не вдишва твърде дълбоко, за да се избегнат ефектите на хипервентилация.
След обичайните биофийдбек техники за трансфер на уменията след края на програмата А. можел да изпълнява заученото дишане без биофийдбек (обратна връзка) на екрана.
Майка му и учителят по пиано забелязали значителна разлика в концентрацията и вниманието на А. като той станал още по-прецизен в детайлите.

Оставала само още една стъпка до осъществяване на голямата мечта на А. – да се научи да се фокусира върху модела на дишане по време на публични изяви, да изпразни ума си от други мисли и да се остави на таланта си сам да се прояви.

След първото успешно представяне на А. пред публика всичко си дошла на мястото. Талантливото момче върви бързо и решително по пътя на развитието. А осъществяването на голямата му мечта е вече в неговите собствени ръце.

По научната статия на Kennedy T.D. and W.A. Edmonds (2012) Wind Instruments Players are not only Musicians Affected by Breathing.