Биофийдбек технологиите стават все по-достъпни и лесни за управление. Те включват сензори за измерване на сигнали от тялото и софтуер. Чрез него не само се визуализира информацията, която постъпва през сензорите, а се анализират и сравняват данните с оптималните стойности. Сензорите, произвеждани на пазара, са все по-чувствителни, а софтуерът – все по-удобен за потребителите. Тези предпоставки дават възможности биофийдбек технологиите да бъдат използвани от специалисти в практиката не само за клинични цели, но и за повишаване на постиженията в спорта, например.
Един изключителен пример за прилагането на биофийдбек в спорта на най-високо ниво, е със световния шампион по стрелба с лък – Кевин Евънс.
Той започнал да се занимава със стрелба още 14-годишен, но при инцидент в началото на 2004 го оставя с една ръка. Две години му отнели да измисли дизайн, да изработи и експериментира с пригодено за неговото състояние изстрелване на стрелата. Технологично проблемът бил решен като изстрелът се извършвал чрез акта на преглъщане. През 2007 Кевин бил 4-ти в ранглистата на Канада и 1-ви на параолимпийските игри.

Множество изследвания показвали, че процесите в тялото и в мозъка са различни при покой и при повишено внимание преди изпълнението на трудна задача. Нещо повече, вътрешното състояние на тялото показвало значима разлика при успешно изпълнение на дадена задача и това при неуспех. Активността на мозъка и редица други физиологични процеси в периферията – мускулно напрежение, температура, работа на сърцето, при успех и неуспех са значимо различни. Те формирали своеобразна констелация на телесните процеси при успех и неуспех. Точно този научен факт дали основание на треньора на Кевин, Владимир Копеки и неврофийдбек терапевта Сю Виета Уилсън да се опитат да изработят конкретна тренировъчна програма.
Кевън споделил, че при неуспешен изстрел се чувства по-различно, отколкото при успешен, но не можел да изрази точно в какво се състои тази разлика. Субективните преживявания не били толкова ясно диференцирани.

Програмата включвала няколко дневно запознаване на Кевин с биофийдбек и неврофийдбек апаратурата, като бил оставен свободно да сменя своите емоционални състояния – да си представя добър изстрел, лош изстрел, гняв, радост и т.н. Междувременно му били показвани сигналите, регистрирани от апаратурата, за да се убеди, че тя хваща разликите в състоянията му. Следващата стъпка включвала повърхностен ЕМГ-фийдбек (лепещи се електромиографски сензори, регистрираща електричната активност в мускулите) на неговите трапецовидни мускули на гърба, като се научил да ги релаксира. Кевин бил професионален спортист и му бил необходим не повече от час да овладее отпускането на мускулите на гърба и шията. Освен това преминал през няколко часови тренировки за контролиране на пулса (инфрачервен сензор на пръста) и нивото на стрес (сензор за кожно съпротивление на пръстите, регистриращо активността на потните жлези). Всички измервания показали нормална динамика на параметрите на процесите в тялото на Кевин.

Дошло време и за полеви тренировка и върху Кевин били сложени и други сензори, този път върху главата му (ЕЕГ електроди, които измерват мозъчната активност). Мястото на поставяне било средата на главата (Cz – пресечната точна между сагиталната и медиалната линия), тъй като там се намират сензомоторните зони в мозъка, отговарящи за общата сетивност и всяко едно волево движение. Когато Кевин стрелял Сю правила своите измервания, а Владимир отчитал успеваемостта на изстрела.

Резултатите показали значими разлики на модела (констелациите) на телесни процеси, когато Кевин успявал да уцели и когато се провалял. При успех мозъкът на Кевин излъчвал високи алфа вълни и ниски бета, а той споделял, че успявал да изпразни ума си от всякакви мисли и като че оставя тялото си на автопилот. Когато не успявал, мозъкът му излъчвал високи бета вълни в обхват 22-35 Hz (затормозен режим на работа), което било съпроводено с мисли от рода „би трябвало, би могло“ и други подобни. Дори ако нямало такива мисли, а мозъкът продължавал да излъчва такива вълни, изстрелът бил неуспешен. Тази закономерност се повтаряла всеки път.

Тренировките продължили като инструктирали Кевин да се опита да освобождава ума си от всякакви мисли и в момента, когато мозъкът му показвал модела на работа при успех, Владимир му подавал знак да стреля. Така Кевин започнал да тренира само успешната стрелба. Упражнението за освобождаване на ума от мисли (Wilson and
Cummings, 1990), включвало 10-секунден дихателен цикъл, състоящ се от 3 секунди вдишване, задържане на въздуха за 2 и накрая 5 секунди плавно издишване. При издишването се отпускат мускулите на долната челюст, лицето, шията и раменете, като си представя, че с въздуха излиза цялото напрежение и излишни мисли. Кевин установил, че конкретното и ясно упражнение е много по-ефективно от абстрактните, с които обикновено тренират спортистите (позитивни образи и формулировки или медитации). Установил още, че когато е извън главата си и се остави на автономното изпълнение на задачата, стреля успешно и Сю регистрира модела на активност на тялото за успех.

Научил се още много добре да усеща модела на активност на тялото и мозъка за неуспех и да не стреля в такива моменти, а да сваля лъка и да прави упражнението за освобождаване на ума.

След 2 седмици тренировки Кевин отишъл на световното първенство и станал световен шампион…
Този пример ясно показва, че биофийдбек и неврофийдбек технологиите ще се превърнат в незаменим инструмент не само за терапевти и пациенти, но и за спортисти и техните треньори.

Из статията на Wilson V.E and Shaw L. (2012) Bad Shot, Good Shot: Neurofeedback for World Champion or Developing Athlete