Инструментално учене – това е най-лесния и бърз отговор на въпроса защо биологичната обратна връзка работи и води до трайна промяна в състоянията и поведението на човешкото тяло. Неминуемо, обаче, следващият въпрос е „А какво е инструментално учене?“. И въпреки, че отговорът е малко по-дълъг, ще се опитаме да разкажем на кратко.

В инструменталното учене няма замесени инструменти, няма и кучета с условни рефлекси. Всъщност това е история за котки и лабиринти. В самия край на 19-ти век американски учен на име Едуард Торндайк – по това време тъкмо завършил университета – наблюдава с интерес как котки намират изхода от построени от него хартиени кутии-лабиринти в едно мазе в Харвард. Когато ги вкарвал за пръв път в лабиринта, на котките им отнемало доста време да открият пътя към изхода. При следващите опити, обаче, котките все по-рядко правели грешни избори и все по-често – правилни. Така с течение на времето им отнемало все по-малко време да напуснат лабиринта. Благодарение на изучаването на тяхното поведение през 1898 г. Торндайк формулира т.нар. Закон за ефекта. Този закон е доста сходен с откритията на Павлов, направени четири години по-късно, и гласи: "От няколкото отговора на една и съща ситуация, тези които са придружени или последвани непосредствено от задоволяване на животинското желание при равни други начала, са тясно свързани със ситуацията и когато тя се повтори, е много вероятно да се повтори и отговора; тези, които са съпроводени или последвани непосредствено от неразположение и неудобство по отношение на животинското желание при равни други начала, нямат силна връзка със ситуацията и когато тя се повтори, е малко вероятно да се повтори и отзива.".

Законът за ефекта – освен за котки и кучета – важи с пълна сила и за хората. Това означава, че човешкият мозък също усилва поведението, което бива награждавано и избягва поведението, за което не получава награда или бива санкционирано по някакъв начин. А когато става въпрос за поведение, всъщност се имат предвид и несъзнаваните процеси в организма. Именно те са определящи за състоянията ни, а често пъти и за появата на нежелани специфични реакции и симптоми. И когато към котешките наблюдения на Торндайк се добавят достиженията на съвременните невронауки като биофийдбек апаратите и софтуерите, се получава естествен инструмент за саморегулация. Биофийдбек апаратурата е в състояние да отчете в реално време динамиката на процесите в организма, а специализираният софтуер превръща тази динамика в забавна компютърна игра, в която човек получава награда за постигане на желаната динамика на съответните процеси. И също като котките в лабиринта, след краен брой упражнения човешкият мозък усвоява ново умение – да усилва награждаваното поведение и да избягва неговата противоположност. По този начин при бъдеща поява на негативен процес, тялото автоматично го регулира в желаната посока. И voilà – сами и най-вече без специални усилия или замисляне сме в състояние да поддържаме здравословно равновесие.